17 dic 2009, 16:39

Самота

1.2K 0 0

Стоях там сама на скалите и гледах в безкрайното синьо море,

а твоите пръсти по мене усещах и виждах пред мене твойто лице.

За тебе бях готова аз сърцето и живота си дори да дам

и продължавах да те търся в простора, но ти не бе там...

Луната силно блестеше, вятърът галеше моите коси,

а нежни дъждовни сълзи се стичаха от моите очи.

Душата ми мъртва скована беше в здрави ледове,

сълзите горещи капеха в студеното дълбоко море.

Спомени тъжни нахлуваха бавно в моята глава.

Не знаех какво да правя, знаех, че единствен изход е това.

Болката ставаше все по-силна... Станах... Разперих криле...

и се спуснах надолу тогава към студеното мъртво море...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...