Стоях там сама на скалите и гледах в безкрайното синьо море,

а твоите пръсти по мене усещах и виждах пред мене твойто лице.

За тебе бях готова аз сърцето и живота си дори да дам

и продължавах да те търся в простора, но ти не бе там...

Луната силно блестеше, вятърът галеше моите коси,

а нежни дъждовни сълзи се стичаха от моите очи.

Душата ми мъртва скована беше в здрави ледове,

сълзите горещи капеха в студеното дълбоко море.

Спомени тъжни нахлуваха бавно в моята глава.

Не знаех какво да правя, знаех, че единствен изход е това.

Болката ставаше все по-силна... Станах... Разперих криле...

и се спуснах надолу тогава към студеното мъртво море...