Стоях там сама на скалите и гледах в безкрайното синьо море,
а твоите пръсти по мене усещах и виждах пред мене твойто лице.
За тебе бях готова аз сърцето и живота си дори да дам
и продължавах да те търся в простора, но ти не бе там...
Луната силно блестеше, вятърът галеше моите коси,
а нежни дъждовни сълзи се стичаха от моите очи.
Душата ми мъртва скована беше в здрави ледове,
сълзите горещи капеха в студеното дълбоко море.
Спомени тъжни нахлуваха бавно в моята глава.
Не знаех какво да правя, знаех, че единствен изход е това.
Болката ставаше все по-силна... Станах... Разперих криле...
и се спуснах надолу тогава към студеното мъртво море...