2 abr 2008, 13:39

Самота

  Poesía
840 0 1

Самота

И отново съм сама.

За кой ли път във тъмната нощ.

И отново мълвя

твоето име на ум.

Нямам сили да го изрека на глас.

Искам само миг да си мой.

Искам само миг да те имам,

но зная, че нивга няма да си мой.

Знам, аз принадлежа на друг свят,

но, моля те!

Аз на колене пред теб заставам

и искам мъката си аз на тебе да разкажа.

Знам, че съм ти чужда веч.

Знам, но истината аз не искам да приема

и отново съм сама

и името ти нежно аз зова,

но няма те и не ще ме разбереш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искам да изкажа възхищението си, че за толкова време абсолютно никой не ти е написал коментар, нито ти е турил шестица. Вярвай ми, стихът ти по нищо не отстъпва на произведения, които имат по 20 6-ци. Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...