Apr 2, 2008, 1:39 PM

Самота

  Poetry
832 0 1

Самота

И отново съм сама.

За кой ли път във тъмната нощ.

И отново мълвя

твоето име на ум.

Нямам сили да го изрека на глас.

Искам само миг да си мой.

Искам само миг да те имам,

но зная, че нивга няма да си мой.

Знам, аз принадлежа на друг свят,

но, моля те!

Аз на колене пред теб заставам

и искам мъката си аз на тебе да разкажа.

Знам, че съм ти чужда веч.

Знам, но истината аз не искам да приема

и отново съм сама

и името ти нежно аз зова,

но няма те и не ще ме разбереш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марияна Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Искам да изкажа възхищението си, че за толкова време абсолютно никой не ти е написал коментар, нито ти е турил шестица. Вярвай ми, стихът ти по нищо не отстъпва на произведения, които имат по 20 6-ци. Поздрав!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...