2 апр. 2008 г., 13:39

Самота

837 0 1

Самота

И отново съм сама.

За кой ли път във тъмната нощ.

И отново мълвя

твоето име на ум.

Нямам сили да го изрека на глас.

Искам само миг да си мой.

Искам само миг да те имам,

но зная, че нивга няма да си мой.

Знам, аз принадлежа на друг свят,

но, моля те!

Аз на колене пред теб заставам

и искам мъката си аз на тебе да разкажа.

Знам, че съм ти чужда веч.

Знам, но истината аз не искам да приема

и отново съм сама

и името ти нежно аз зова,

но няма те и не ще ме разбереш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Искам да изкажа възхищението си, че за толкова време абсолютно никой не ти е написал коментар, нито ти е турил шестица. Вярвай ми, стихът ти по нищо не отстъпва на произведения, които имат по 20 6-ци. Поздрав!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...