13 nov 2009, 20:59

Самота

  Poesía » Otra
683 0 2

 

 

 

Ред по ред

се изродиха стъпалата

към небесните закони,

умъртвени в скука

от порядъчност лъжовна

и от тягост.

Самотата,

разтакаваща полярно

изкуствените нишки,

осребрили всеки дар,

изгонено получен от съдбата,

неминуемо

ще зазвучи в фалцет,

зазидан от очите на луната.

Раздвоени и изронени,

и неузрели никога,

ще се целуват

пак със себе си

мечтите ни,

усмихнати

и кухи...

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Готино
  • Ако знаеш,Герда,колко много твоето настроение е в синхрон с моето !Драпаме по тези " изродени стъпала " ...Защо ли ?
    Искрен поздрав за стиха от мен !

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...