Nov 13, 2009, 8:59 PM

Самота

  Poetry » Other
681 0 2

 

 

 

Ред по ред

се изродиха стъпалата

към небесните закони,

умъртвени в скука

от порядъчност лъжовна

и от тягост.

Самотата,

разтакаваща полярно

изкуствените нишки,

осребрили всеки дар,

изгонено получен от съдбата,

неминуемо

ще зазвучи в фалцет,

зазидан от очите на луната.

Раздвоени и изронени,

и неузрели никога,

ще се целуват

пак със себе си

мечтите ни,

усмихнати

и кухи...

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Готино
  • Ако знаеш,Герда,колко много твоето настроение е в синхрон с моето !Драпаме по тези " изродени стъпала " ...Защо ли ?
    Искрен поздрав за стиха от мен !

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...