Ред по ред
се изродиха стъпалата
към небесните закони,
умъртвени в скука
от порядъчност лъжовна
и от тягост.
Самотата,
разтакаваща полярно
изкуствените нишки,
осребрили всеки дар,
изгонено получен от съдбата,
неминуемо
ще зазвучи в фалцет,
зазидан от очите на луната.
Раздвоени и изронени,
и неузрели никога,
ще се целуват
пак със себе си
мечтите ни,
усмихнати
и кухи...
© Геновева Христова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
