Самота

13.11.2009 г., 20:59 ч.

Поезия » Друга

504 0 2

Ред по ред

се изродиха стъпалата

към небесните закони,

умъртвени в скука

от порядъчност лъжовна

и от тягост.

Самотата,

разтакаваща полярно

изкуствените нишки,

осребрили всеки дар,

изгонено получен от съдбата,

неминуемо

ще зазвучи в фалцет,

зазидан от очите на луната.

Раздвоени и изронени,

и неузрели никога,

ще се целуват

пак със себе си

мечтите ни,

усмихнати

и кухи...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.