Самота
Ред по ред
се изродиха стъпалата
към небесните закони,
умъртвени в скука
от порядъчност лъжовна
и от тягост.
Самотата,
разтакаваща полярно
изкуствените нишки,
осребрили всеки дар,
изгонено получен от съдбата,
неминуемо
ще зазвучи в фалцет,
зазидан от очите на луната.
Раздвоени и изронени,
и неузрели никога,
ще се целуват
пак със себе си
мечтите ни,
усмихнати
и кухи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
