20 jul 2007, 8:49

самота

Poesía

540 0 0

ръце покрили глава
лице закрито с длани
сърце което не иска да бъде видяно
лице набраздено
реките текат по него
очите съзират живота
а сърцето се пита що е
искам...
искам сърцето и
виждам лицето, което топли сърцето
чувам с ушите си
чувам за него
виждам как сърцето и
в усмивка бразди лицето и
а сърцето и
игриво тупти за момчето

ръце покрили глава
лице закрито с длани
лице което не иска да бъде видяно
сърце което не вярва да бъде разбрано
лице набраздено
реките текат по него
и сълзите пълнят сърцето
очите се давят
сълзите ги пълнят
сърцето вече не вижда
а очите не спират да гледат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0