Jul 20, 2007, 8:49 AM

самота

Poetry

541 0 0

ръце покрили глава
лице закрито с длани
сърце което не иска да бъде видяно
лице набраздено
реките текат по него
очите съзират живота
а сърцето се пита що е
искам...
искам сърцето и
виждам лицето, което топли сърцето
чувам с ушите си
чувам за него
виждам как сърцето и
в усмивка бразди лицето и
а сърцето и
игриво тупти за момчето

ръце покрили глава
лице закрито с длани
лице което не иска да бъде видяно
сърце което не вярва да бъде разбрано
лице набраздено
реките текат по него
и сълзите пълнят сърцето
очите се давят
сълзите ги пълнят
сърцето вече не вижда
а очите не спират да гледат

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0