Jul 20, 2007, 8:49 AM

самота

Poetry

539 0 0

ръце покрили глава
лице закрито с длани
сърце което не иска да бъде видяно
лице набраздено
реките текат по него
очите съзират живота
а сърцето се пита що е
искам...
искам сърцето и
виждам лицето, което топли сърцето
чувам с ушите си
чувам за него
виждам как сърцето и
в усмивка бразди лицето и
а сърцето и
игриво тупти за момчето

ръце покрили глава
лице закрито с длани
лице което не иска да бъде видяно
сърце което не вярва да бъде разбрано
лице набраздено
реките текат по него
и сълзите пълнят сърцето
очите се давят
сълзите ги пълнят
сърцето вече не вижда
а очите не спират да гледат

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0