Самота

10 oct 2007, 20:47

Poesía

843 0 1

Слънцето спря да грее
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи,
морето спря да шуми.
Молих се ти да простиш,
за грешката безумна, но уви,
пред думи горчиви и зли,
как биха устояли тез мойте сълзи,
поредна чаша наливам,
но тя не спира мойте сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Propuestas