Самота
982
0
1
Слънцето спря да грее
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи,
морето спря да шуми.
Молих се ти да простиш,
за грешката безумна, но уви,
пред думи горчиви и зли,
как биха устояли тез мойте сълзи,
поредна чаша наливам,
но тя не спира мойте сълзи.
Снимките аз изгорих,
номера също изтрих,
името даже не помня,
но спомените как да отровя
и кошмарът даже се кълне,
че не е сън, а реалност.
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи,
морето спря да шуми.
Молих се ти да простиш,
за грешката безумна, но уви,
пред думи горчиви и зли,
как биха устояли тез мойте сълзи,
поредна чаша наливам,
но тя не спира мойте сълзи.
Снимките аз изгорих,
номера също изтрих,
името даже не помня,
но спомените как да отровя
и кошмарът даже се кълне,
че не е сън, а реалност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Лазарова Всички права запазени
