Oct 10, 2007, 8:47 PM
Самота
657
0
1
Слънцето спря да грее
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи,
морето спря да шуми.
Молих се ти да простиш,
за грешката безумна, но уви,
пред думи горчиви и зли,
как биха устояли тез мойте сълзи,
поредна чаша наливам,
но тя не спира мойте сълзи.
Снимките аз изгорих,
номера също изтрих,
името даже не помня,
но спомените как да отровя
и кошмарът даже се кълне,
че не е сън, а реалност.
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи,
морето спря да шуми.
Молих се ти да простиш,
за грешката безумна, но уви,
пред думи горчиви и зли,
как биха устояли тез мойте сълзи,
поредна чаша наливам,
но тя не спира мойте сълзи.
Снимките аз изгорих,
номера също изтрих,
името даже не помня,
но спомените как да отровя
и кошмарът даже се кълне,
че не е сън, а реалност.
© Ралица Лазарова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
м мн е хубаво супер е браво
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
