Самота

Oct 10, 2007, 8:47 PM

Poetry

844 0 1

Слънцето спря да грее
и жарта спря да тлее,
потънах в тишината,
с моята дружка самотата,
кръвта спря да кипи,
морето спря да шуми.
Молих се ти да простиш,
за грешката безумна, но уви,
пред думи горчиви и зли,
как биха устояли тез мойте сълзи,
поредна чаша наливам,
но тя не спира мойте сълзи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Самота

Want to read more?

Random works