16 mar 2010, 12:42

Самота 

  Poesía
610 0 1

Пронизващият звук на тъжна цитра
през мен премина,
преплитайки се с топлия вечерник,
разрошил перления блясък в косите ми!
Звезди - светулки в хор блещукаха,
припяваха вълшебна нощна песен!
Луната - и тя  възторжено ликуваше,
дирижирайки  сонатата среднощна!
А аз отчаяно те търсих в тълпата
на публика несъществуваща!

© МИСИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??