16.03.2010 г., 12:42 ч.

Самота 

  Поезия
581 0 1

Пронизващият звук на тъжна цитра
през мен премина,
преплитайки се с топлия вечерник,
разрошил перления блясък в косите ми!
Звезди - светулки в хор блещукаха,
припяваха вълшебна нощна песен!
Луната - и тя  възторжено ликуваше,
дирижирайки  сонатата среднощна!
А аз отчаяно те търсих в тълпата
на публика несъществуваща!

© МИСИЯ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??