САМОТА
Да бъда силна? Не издържам вече!
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.
Изправях се дори, кога нямаше надежда.
Изправях се, дори да знаех, че ще падна пак.
И продължавах, гонех своите стремежи.
Вярвах в себе си и не познавах страх.
Но прекърши се крилото ми като на птица.
Изгубих стимул напред отново да вървя.
Забравих, че всъщност бях усмихнато момиче,
а в огледалото виждах състаряваща жена.
Погребах себе си и своите копнежи.
Намразих се. Усмивката ми избледня.
Непозната е думата за мен - "Надежда".
Единствената ми приятелка е Самота.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
