20.06.2006 г., 15:29 ч.
САМОТА
Да бъда силна? Не издържам вече!
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.
Изправях се дори, кога нямаше надежда.
Изправях се, дори да знаех, че ще падна пак.
И продължавах, гонех своите стремежи.
Вярвах в себе си и не познавах страх.
Но прекърши се крилото ми като на птица.
Изгубих стимул напред отново да вървя.
Забравих, че всъщност бях усмихнато момиче,
а в огледалото виждах състаряваща жена. ...
Поне като преди не бих могла.
Като ураган премахвах всичко що ми пречи.
Усмихвах се, знаех, че така ще издържа.
Изправях се дори, кога нямаше надежда.
Изправях се, дори да знаех, че ще падна пак.
И продължавах, гонех своите стремежи.
Вярвах в себе си и не познавах страх.
Но прекърши се крилото ми като на птица.
Изгубих стимул напред отново да вървя.
Забравих, че всъщност бях усмихнато момиче,
а в огледалото виждах състаряваща жена. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Сияна Георгиева Всички права запазени
Предложения
-
-
Една лъжкиня, братко, аз видях. Очите ѝ ме хвърлиха в простора. Нарекох я богиня, огън, грях – изпра...
-
Откакто те обикнах, заваля. Сезоните са все едни и същи – променят се годините, в числа, изгубили сп...
-
Сега те гледам скришно, ангел мой и твоята невинност ме пленява. Без теб не зная кой е чужд и кой е ...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
