Самота
Говоря си със вятъра, с листата,
със кучето на двора, с есента.
И виртуално гоня самотата,
но път към мене все намира тя.
Отидоха си близките. Останах
като дърво без корени сред път.
Расте по градовете нова смяна -
за тях съм коренът, домът, духът.
Сама ли съм? Или самотна в мрака,
когато самотата най-тежи.
Когато не очаквам и не чакат
и мен. Общуване ли е, кажи,
говоренето с вятъра, с листата
и с кучето на двора, с есента.
И все да чувам стъпки пред вратата.
Но няма никой. Идва самота.
15,09,09
Намигане към Катя
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гинка Гарева Todos los derechos reservados
