Самота
Говоря си със вятъра, с листата,
със кучето на двора, с есента.
И виртуално гоня самотата,
но път към мене все намира тя.
Отидоха си близките. Останах
като дърво без корени сред път.
Расте по градовете нова смяна -
за тях съм коренът, домът, духът.
Сама ли съм? Или самотна в мрака,
когато самотата най-тежи.
Когато не очаквам и не чакат
и мен. Общуване ли е, кажи,
говоренето с вятъра, с листата
и с кучето на двора, с есента.
И все да чувам стъпки пред вратата.
Но няма никой. Идва самота.
15,09,09
Намигане към Катя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Гарева Всички права запазени
