Gareva (Гинка Гарева)
86 189
16.09.2009 г., 11:18 ч.

Самота 

  Поезия
590 0 10

Говоря си със вятъра, с листата,

със кучето на двора, с есента.

И виртуално гоня самотата,

но път към мене все намира тя.

 

Отидоха си близките. Останах

като дърво без корени сред път.

Расте по градовете нова смяна -

за тях съм коренът, домът, духът.

 

Сама ли съм? Или самотна в мрака,

когато самотата най-тежи.

Когато не очаквам и не чакат

и мен. Общуване ли е, кажи,

 

говоренето с вятъра, с листата

и с кучето на двора, с есента.

И все да чувам стъпки  пред вратата.

Но няма никой. Идва самота.

 

15,09,09

 

Намигане към Катя

 

 

© Гинка Гарева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Моментите на самотност раждат невероятни стихове!
  • Прекрасен стих!
    Тук, не си сама!
  • "за тях съм коренът, домът, духът."
    Какво по-хубаво от това?
    И още - може да си сам, но никога да не се чувстваш самотен...

  • Колко близко ми звучи, макар и да съм млад. Мисля си, че есента е моят сезон- самота, покой, хармония и тихи оранжеви сълзи.
  • Когато се дава път на самота при този неканен идва Тя...
  • Сама - може би, но не и самотна!
    Защото както мнозина от нас, ти също си намерила отдавна липсващата душевна ниша!
    И си я запълнила с... Откровения!
    Нали?
  • Благодаря ти, приятелко!
    Няма да те оставя да си сама.
    И ти също.
    Как хубаво си го написала.

    Поздрави!
  • хареса ми.поздрав.
  • Хубав стих! Може би затова пишеш така хубаво. Не, не може да си самотна
    със твойта поетична душа! ПОЗДРАВИ!
  • Силен стих! Харесах!
Предложения
: ??:??