Самота

Poetry

934 0 10

Говоря си със вятъра, с листата,

със кучето на двора, с есента.

И виртуално гоня самотата,

но път към мене все намира тя.

Отидоха си близките. Останах

като дърво без корени сред път.

Расте по градовете нова смяна -

за тях съм коренът, домът, духът.

Сама ли съм? Или самотна в мрака,

когато самотата най-тежи.

Когато не очаквам и не чакат

и мен. Общуване ли е, кажи,

говоренето с вятъра, с листата

и с кучето на двора, с есента.

И все да чувам стъпки пред вратата.

Но няма никой. Идва самота.

15,09,09

Намигане към Катя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

Моментите на самотност раждат невероятни стихове!

2009-09-22T21:48:16+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Прекрасен стих!
Тук, не си сама!

2009-09-19T13:17:30+03:00
feia (Вилдан Сефер)

"за тях съм коренът, домът, духът."
Какво по-хубаво от това?
И още - може да си сам, но никога да не се чувстваш самотен...

2009-09-18T20:20:41+03:00
lonelyman (Златко Тошков)

Колко близко ми звучи, макар и да съм млад. Мисля си, че есента е моят сезон- самота, покой, хармония и тихи оранжеви сълзи.

2009-09-16T21:39:53+03:00
dimibs (ДИМА)

Когато се дава път на самота при този неканен идва Тя...

2009-09-16T16:36:58+03:00