9 may 2010, 19:00

Самота 

  Poesía
404 0 0

Празно, пусто, тъмнина.

Бавно спуска се нощта,

сграбчва нежната душа;

Черна гадна празнота,

нокти във сърцето впива,

всичко вътре пак изстива,

искаш капка топлина,

но усещаш... самота.

Но светът щом стане черен

и те изпълни празнота,

потърси в нощта приятел верен

и протегни несигурна ръка;

По пътя тъмен ще намериш

подкрепа, сила, свобода,

на топло рамо да поплачеш,

с усмивка мила да те сгрее,

и с нова сила да закрачиш,

и пак сърцето да запее.

© Пламен Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??