Самота

Празно, пусто, тъмнина.

Бавно спуска се нощта,

сграбчва нежната душа;

Черна гадна празнота,

нокти във сърцето впива,

всичко вътре пак изстива,

искаш капка топлина,

но усещаш... самота.

Но светът щом стане черен

и те изпълни празнота,

потърси в нощта приятел верен

и протегни несигурна ръка;

По пътя тъмен ще намериш

подкрепа, сила, свобода,

на топло рамо да поплачеш,

с усмивка мила да те сгрее,

и с нова сила да закрачиш,

и пак сърцето да запее.