Самота
510
0
0
Празно, пусто, тъмнина.
Бавно спуска се нощта,
сграбчва нежната душа;
Черна гадна празнота,
нокти във сърцето впива,
всичко вътре пак изстива,
искаш капка топлина,
но усещаш... самота.
Но светът щом стане черен
и те изпълни празнота,
потърси в нощта приятел верен
и протегни несигурна ръка;
По пътя тъмен ще намериш
подкрепа, сила, свобода,
на топло рамо да поплачеш,
с усмивка мила да те сгрее,
и с нова сила да закрачиш,
и пак сърцето да запее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Всички права запазени
