19 jul 2012, 13:20

Самота 

  Poesía » De amor
574 0 0

Когато реши да си отидеш ти от мен,

надвисна буреносен облак, мрачен и студен.

Тъмна мъгла се спусна пред очите ми 

и с лека ръка сложи край на мечтите ми.


Остави ме сам-сама

да тъна аз във самота.

Всички казват, че "всяко зло е за добро!!!"...

Но питам се ЗАЩО!?


Поредното разбито сърце,

а времето в часовника-живот тече ли, тече.

Мъката ми е наистина голяма,

че сега съм сама,а бяхме двама.


Ще мога ли да издържа

още дълго време потънала във самота?!?


П.П. Искам критики и съвети

© Димитрия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??