Когато реши да си отидеш ти от мен,

надвисна буреносен облак, мрачен и студен.

Тъмна мъгла се спусна пред очите ми 

и с лека ръка сложи край на мечтите ми.

Остави ме сам-сама

да тъна аз във самота.

Всички казват, че "всяко зло е за добро!!!"...

Но питам се ЗАЩО!?

Поредното разбито сърце,

а времето в часовника-живот тече ли, тече.

Мъката ми е наистина голяма,

че сега съм сама,а бяхме двама.

Ще мога ли да издържа

още дълго време потънала във самота?!?

П.П. Искам критики и съвети