Самота
762
0
0
Когато реши да си отидеш ти от мен,
надвисна буреносен облак, мрачен и студен.
Тъмна мъгла се спусна пред очите ми
и с лека ръка сложи край на мечтите ми.
Остави ме сам-сама
да тъна аз във самота.
Всички казват, че "всяко зло е за добро!!!"...
Но питам се ЗАЩО!?
Поредното разбито сърце,
а времето в часовника-живот тече ли, тече.
Мъката ми е наистина голяма,
че сега съм сама,а бяхме двама.
Ще мога ли да издържа
още дълго време потънала във самота?!?
П.П. Искам критики и съвети
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Всички права запазени
