5 jun 2010, 22:16

Самота

  Poesía » Otra
594 0 0

В тази тъмна,

безцветна одежда,

ти не даваш дори

и мъничка, дребна надежда.

 

Все неканена идваш,

без дори и да питаш.

Ти към мен се навеждаш

и живота ми жалък изцеждаш.

 

Отражение в нежна роса

или вик на нескрита тъга...?

 

И ето я, взе да се връща,

но аз ще приема я, без да се мръщя,

защото знам –

чувствата взаимно не пречат си.

 

Редуват се нежни и чисти,

докато не дойдеш и не станат на кал.

От тях валят искрици златисти,

а ти причиняваш само злосторен провал.

 

Но под силата на враговете ти,

дори и твоята същност елмазена

ще бъде жестоко, безмилостно смазана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...