Самота

В тази тъмна,

безцветна одежда,

ти не даваш дори

и мъничка, дребна надежда.

Все неканена идваш,

без дори и да питаш.

Ти към мен се навеждаш

и живота ми жалък изцеждаш.

Отражение в нежна роса

или вик на нескрита тъга...?

И ето я, взе да се връща,

но аз ще приема я, без да се мръщя,

защото знам –

чувствата взаимно не пречат си.

Редуват се нежни и чисти,

докато не дойдеш и не станат на кал.

От тях валят искрици златисти,

а ти причиняваш само злосторен провал.

Но под силата на враговете ти,

дори и твоята същност елмазена

ще бъде жестоко, безмилостно смазана.