Самота

Jun 5, 2010, 10:16 PM

Poetry » Other

467 0 0

В тази тъмна,
безцветна одежда,
ти не даваш дори
и мъничка, дребна надежда.
Все неканена идваш,
без дори и да питаш.
Ти към мен се навеждаш
и живота ми жалък изцеждаш.
Отражение в нежна роса
или вик на нескрита тъга...?
И ето я, взе да се връща,
но аз ще приема я, без да се мръщя, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самота

Искате да прочетете повече?

Random works