Самота
Диптих
1.
В бяла стая – черен телефон.
В черно-бяла гама е животът.
Ставам цял вулкан от радост, щом
чуя твоя глас: „Прости... защото...
Случиха се толкова неща...
Бях заета... Имах куп проблеми...”.
Скъпа, аз съкровища не ща -
искам само час да бъдеш с мене...
Чак тогава ще ти кажа сам,
че гнети до лудост самотата...
... Бил градът голям, светът голям,
но без теб тъй пуста е земята.
2.
Картите редях -
дали ще звъннеш.
Пасиансът даде ми надежда…
… Само в моя сън се разпореждаш,
ала много бързо се разсъмна.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков Todos los derechos reservados