Самота

Диптих

1.

В бяла стая – черен телефон.

В черно-бяла гама е животът.

Ставам цял вулкан от радост, щом

чуя твоя глас: „Прости... защото...

Случиха се толкова неща...

Бях заета... Имах куп проблеми...”.

Скъпа, аз съкровища не ща -

искам само час да бъдеш с мене...

Чак тогава ще ти кажа сам,

че гнети до лудост самотата...

... Бил градът голям, светът голям,

но без теб тъй  пуста е земята.

2.

Картите редях -

         дали ще звъннеш.

Пасиансът даде ми надежда…

… Само в моя сън се разпореждаш,

ала много бързо се разсъмна.

Живодар ДУШКОВ