28 may 2011, 22:06

Самота

  Poesía » Otra
753 0 0

Самота

 

Надеждата умирала последна,

спасението ще тъне в мрак.

Губиш ти душата безметежно,

обзет от най-големия си страх.

Не си човек, не вярваш вече, живееш в самота.

Мечтаеш слънчеви лъчи

да посетят твойта тъмнина.

Да я докоснат нежно,

да бъдеш себе си като преди,

но не можеш да излезнеш, боли, така боли.

Морски бриз не ще те посети,

а знаеш, че на крачка, морската вода блести.

Спасение ти търсиш във нощта,

но губиш всяка своя човешка черта.

Очите, сълзите не познават вече,

загубили красивата си свобода,

прелестната мъничка роса,

потънала в дебрите на дяволската самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мадлен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...