Самота
Надеждата умирала последна,
спасението ще тъне в мрак.
Губиш ти душата безметежно,
обзет от най-големия си страх.
Не си човек, не вярваш вече, живееш в самота.
Мечтаеш слънчеви лъчи
да посетят твойта тъмнина.
Да я докоснат нежно,
да бъдеш себе си като преди,
но не можеш да излезнеш, боли, така боли.
Морски бриз не ще те посети, ...