Самота
751
0
0
Самота
Надеждата умирала последна,
спасението ще тъне в мрак.
Губиш ти душата безметежно,
обзет от най-големия си страх.
Не си човек, не вярваш вече, живееш в самота.
Мечтаеш слънчеви лъчи
да посетят твойта тъмнина.
Да я докоснат нежно,
да бъдеш себе си като преди,
но не можеш да излезнеш, боли, така боли.
Морски бриз не ще те посети,
а знаеш, че на крачка, морската вода блести.
Спасение ти търсиш във нощта,
но губиш всяка своя човешка черта.
Очите, сълзите не познават вече,
загубили красивата си свобода,
прелестната мъничка роса,
потънала в дебрите на дяволската самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
