12 feb 2012, 12:06

Самота 

  Poesía » De amor
710 0 4

                      САМОТА

 

Пак сама съм

и малко ми е тъжна есентта.

Облаците сиви искам

да разсеят моята тъга.

 

Аз моля вятъра да зашуми

и облаците сиви да разпръсне!

Аз моля силен дъжд да завали,

лицето ми от тъгата да измие!

 

Колко малко за себе си пак искам -

две ръце протегнати със топлина?

Моята тъга да се превърне в радост,

а после в теб да се стопя!

 

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ако сте си плащали за издаването на книгите, със същия успех бихте могли да издадете не 9, а 109. Българските издателства, с едно-две изключения, нямат скрупули, когато им се плаща. Прегледах и другите ви творби, съжалявам, но подкрепям Любов и Димитър. Не всички написани думи са поезия.
  • Скъпа Мария, къде точно ги оставихте тези 9 книги, на нощното шкафче ли или в килера, защото мнението ми напълно съвпада с това на Алипиева.
  • Прекрасно е.
  • Уважаема Любов,
    Колко хубаво име,винаги съм го харесвала.
    Когато четох Вашите стихове"В аптеката"и "Чушки пълнени"почуствах,че в тях има любов изразена по друг начин,може би през вашия поглед на 51 г.,но не се впечетлих особедно много,въпреки че виждам каква е оценката.Но всеки човек вижда и пише по-различен начен.По това се различаваме всички.Колкото до моето стих, аз съм го писала преди повече от 35г.Исках да видя как млади ше го възприемат след толкова години.А колкото до мен не мисля,че съм самотна и пиша като седмокласничка,защото съм оставила след себе си 9 книги.
    Обичам критиките,не се боя от тях.Благодаря Ви!
Propuestas
: ??:??