САМОТА
Пак сама съм
и малко ми е тъжна есентта.
Облаците сиви искам
да разсеят моята тъга.
Аз моля вятъра да зашуми
и облаците сиви да разпръсне!
Аз моля силен дъжд да завали,
лицето ми от тъгата да измие!
Колко малко за себе си пак искам -
две ръце протегнати със топлина?
Моята тъга да се превърне в радост,
а после в теб да се стопя!
© Мария Todos los derechos reservados