12 feb 2012, 12:06

Самота

817 0 4

                      САМОТА

 

Пак сама съм

и малко ми е тъжна есентта.

Облаците сиви искам

да разсеят моята тъга.

 

Аз моля вятъра да зашуми

и облаците сиви да разпръсне!

Аз моля силен дъжд да завали,

лицето ми от тъгата да измие!

 

Колко малко за себе си пак искам -

две ръце протегнати със топлина?

Моята тъга да се превърне в радост,

а после в теб да се стопя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако сте си плащали за издаването на книгите, със същия успех бихте могли да издадете не 9, а 109. Българските издателства, с едно-две изключения, нямат скрупули, когато им се плаща. Прегледах и другите ви творби, съжалявам, но подкрепям Любов и Димитър. Не всички написани думи са поезия.
  • Скъпа Мария, къде точно ги оставихте тези 9 книги, на нощното шкафче ли или в килера, защото мнението ми напълно съвпада с това на Алипиева.
  • Прекрасно е.
  • Уважаема Любов,
    Колко хубаво име,винаги съм го харесвала.
    Когато четох Вашите стихове"В аптеката"и "Чушки пълнени"почуствах,че в тях има любов изразена по друг начин,може би през вашия поглед на 51 г.,но не се впечетлих особедно много,въпреки че виждам каква е оценката.Но всеки човек вижда и пише по-различен начен.По това се различаваме всички.Колкото до моето стих, аз съм го писала преди повече от 35г.Исках да видя как млади ше го възприемат след толкова години.А колкото до мен не мисля,че съм самотна и пиша като седмокласничка,защото съм оставила след себе си 9 книги.
    Обичам критиките,не се боя от тях.Благодаря Ви!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...