12 feb 2012, 12:06

Самота

819 0 4

                      САМОТА

 

Пак сама съм

и малко ми е тъжна есентта.

Облаците сиви искам

да разсеят моята тъга.

 

Аз моля вятъра да зашуми

и облаците сиви да разпръсне!

Аз моля силен дъжд да завали,

лицето ми от тъгата да измие!

 

Колко малко за себе си пак искам -

две ръце протегнати със топлина?

Моята тъга да се превърне в радост,

а после в теб да се стопя!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ако сте си плащали за издаването на книгите, със същия успех бихте могли да издадете не 9, а 109. Българските издателства, с едно-две изключения, нямат скрупули, когато им се плаща. Прегледах и другите ви творби, съжалявам, но подкрепям Любов и Димитър. Не всички написани думи са поезия.
  • Скъпа Мария, къде точно ги оставихте тези 9 книги, на нощното шкафче ли или в килера, защото мнението ми напълно съвпада с това на Алипиева.
  • Прекрасно е.
  • Уважаема Любов,
    Колко хубаво име,винаги съм го харесвала.
    Когато четох Вашите стихове"В аптеката"и "Чушки пълнени"почуствах,че в тях има любов изразена по друг начин,може би през вашия поглед на 51 г.,но не се впечетлих особедно много,въпреки че виждам каква е оценката.Но всеки човек вижда и пише по-различен начен.По това се различаваме всички.Колкото до моето стих, аз съм го писала преди повече от 35г.Исках да видя как млади ше го възприемат след толкова години.А колкото до мен не мисля,че съм самотна и пиша като седмокласничка,защото съм оставила след себе си 9 книги.
    Обичам критиките,не се боя от тях.Благодаря Ви!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...