Feb 12, 2012, 12:06 PM

Самота

  Poetry » Love
818 0 4

                      САМОТА

 

Пак сама съм

и малко ми е тъжна есентта.

Облаците сиви искам

да разсеят моята тъга.

 

Аз моля вятъра да зашуми

и облаците сиви да разпръсне!

Аз моля силен дъжд да завали,

лицето ми от тъгата да измие!

 

Колко малко за себе си пак искам -

две ръце протегнати със топлина?

Моята тъга да се превърне в радост,

а после в теб да се стопя!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако сте си плащали за издаването на книгите, със същия успех бихте могли да издадете не 9, а 109. Българските издателства, с едно-две изключения, нямат скрупули, когато им се плаща. Прегледах и другите ви творби, съжалявам, но подкрепям Любов и Димитър. Не всички написани думи са поезия.
  • Скъпа Мария, къде точно ги оставихте тези 9 книги, на нощното шкафче ли или в килера, защото мнението ми напълно съвпада с това на Алипиева.
  • Прекрасно е.
  • Уважаема Любов,
    Колко хубаво име,винаги съм го харесвала.
    Когато четох Вашите стихове"В аптеката"и "Чушки пълнени"почуствах,че в тях има любов изразена по друг начин,може би през вашия поглед на 51 г.,но не се впечетлих особедно много,въпреки че виждам каква е оценката.Но всеки човек вижда и пише по-различен начен.По това се различаваме всички.Колкото до моето стих, аз съм го писала преди повече от 35г.Исках да видя как млади ше го възприемат след толкова години.А колкото до мен не мисля,че съм самотна и пиша като седмокласничка,защото съм оставила след себе си 9 книги.
    Обичам критиките,не се боя от тях.Благодаря Ви!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...