Самота

Седя си аз във малка, тъмна стая,

текат ми сълзите горещо,

защо - дори и аз не зная,

съдбата дебне ме зловещо.

Без обич и без грижи аз живея,

във тази малка, тъмна стая,

седя сега и тихо пея,

защо - дори и аз не зная.

Какъв е смисълът на тоз живот,

когато няма към кого да се  обърнеш

и в сълзи си обляна, в пот,

но няма кой да ги избърше.

Седя там в малка тъмна стая,

защо - дори и аз не зная...