Седя си аз във малка, тъмна стая,
текат ми сълзите горещо,
защо - дори и аз не зная,
съдбата дебне ме зловещо.
Без обич и без грижи аз живея,
във тази малка, тъмна стая,
седя сега и тихо пея,
защо - дори и аз не зная.
Какъв е смисълът на тоз живот,
когато няма към кого да се обърнеш
и в сълзи си обляна, в пот,
но няма кой да ги избърше.
Седя там в малка тъмна стая,
защо - дори и аз не зная...
© Ева Добрева All rights reserved.