25.02.2010 г., 21:48 ч.

Самота 

  Поезия » Друга
709 0 0

Седя си аз във малка, тъмна стая,

текат ми сълзите горещо,

защо - дори и аз не зная,

съдбата дебне ме зловещо.

 

Без обич и без грижи аз живея,

във тази малка, тъмна стая,

седя сега и тихо пея,

защо - дори и аз не зная.

 

Какъв е смисълът на тоз живот,

когато няма към кого да се  обърнеш

и в сълзи си обляна, в пот,

но няма кой да ги избърше.

 

Седя там в малка тъмна стая,

защо - дори и аз не зная...

© Ева Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??