Самота

Ти! Ти беше щастие неземно.

Промъкна се в моя самотен дворец,

в храма на болката и греха,

а не помоли за разрешение дори.

Нахлу внезапно и неочаквано там,

там, където царуваше мъката.

Там, където Любовта беше чужда,

да, тя беше и ненужна.

Добротата вирееше навред,

но мъката беше нейна сестра.

Само Аз, Аз бях самотна!

Живеех с несподелимото, с единственото.

Промъкна се през Гора от сълзите черни,

пребори се със стражата Време.

Дойде в сърцето ми тъй неочаквано,

но след време Ти и него го разби.

Остави много дълбоки следи,

и добротата превърна на прах.

Гората отново обрасна със сълзи

и никой няма сили да се пребори сега!

Вече имах нова ценност

и дворецът е безценно богат.

Притежавам новото нещо,

наречено болка, изневяра и лъжа!

Едно сърце вече беше разбито,

нямаше щастие, доброта и Любов.

Останах с единственото безценно нещо,

останах със свойта самота!

Анна Хубенова Соколова- 05.03.2011.