Самота
Ти! Ти беше щастие неземно.
Промъкна се в моя самотен дворец,
в храма на болката и греха,
а не помоли за разрешение дори.
Нахлу внезапно и неочаквано там,
там, където царуваше мъката.
Там, където Любовта беше чужда,
да, тя беше и ненужна.
Добротата вирееше навред,
но мъката беше нейна сестра.
Само Аз, Аз бях самотна! ...