5.04.2011 г., 23:10

Самота

977 0 1

Самота


Ти! Ти беше щастие неземно.

Промъкна се в моя самотен дворец,

в храма на болката и греха,

а не помоли за разрешение дори.


Нахлу внезапно и неочаквано там,

там, където царуваше мъката.

Там, където Любовта беше чужда,

да, тя беше и ненужна.


Добротата вирееше навред,

но мъката беше нейна сестра.

Само Аз, Аз бях самотна!

Живеех с несподелимото, с единственото.


Промъкна се през Гора от сълзите черни,

пребори се със стражата Време.

Дойде в сърцето ми тъй неочаквано,

но след време Ти и него го разби.


Остави много дълбоки следи,

и добротата превърна на прах.

Гората отново обрасна със сълзи

и никой няма сили да се пребори сега!


Вече имах нова ценност

и дворецът е безценно богат.

Притежавам новото нещо,

наречено болка, изневяра и лъжа!


Едно сърце вече беше разбито,

нямаше щастие, доброта и Любов.

Останах с единственото безценно нещо,

останах със свойта самота!


Анна Хубенова Соколова- 05.03.2011.





Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мим Миме Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...