5 апр. 2011 г., 23:10

Самота 

  Поэзия » Другая
730 0 1

Самота


Ти! Ти беше щастие неземно.

Промъкна се в моя самотен дворец,

в храма на болката и греха,

а не помоли за разрешение дори.


Нахлу внезапно и неочаквано там,

там, където царуваше мъката.

Там, където Любовта беше чужда,

да, тя беше и ненужна.


Добротата вирееше навред,

но мъката беше нейна сестра.

Само Аз, Аз бях самотна!

Живеех с несподелимото, с единственото.


Промъкна се през Гора от сълзите черни,

пребори се със стражата Време.

Дойде в сърцето ми тъй неочаквано,

но след време Ти и него го разби.


Остави много дълбоки следи,

и добротата превърна на прах.

Гората отново обрасна със сълзи

и никой няма сили да се пребори сега!


Вече имах нова ценност

и дворецът е безценно богат.

Притежавам новото нещо,

наречено болка, изневяра и лъжа!


Едно сърце вече беше разбито,

нямаше щастие, доброта и Любов.

Останах с единственото безценно нещо,

останах със свойта самота!


Анна Хубенова Соколова- 05.03.2011.





© Мим Миме Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??