27 dic 2009, 14:27

Самота

  Poesía
969 0 0

Липсва ми любовта,
накъде без нея да вървя?
Отново в тъмнината съм сама,
прегърни ме и дай ми светлина!

От самота сърцето ме боли,
очите ми пресъхнаха от сълзи!
Силна бях, а предавам се сега,
за мен затворена е вратата към обичта!

Щастливи усмивки покрай мен,
а моята изчезна в онзи ден!
Деня, във който останах пак сама
с една единствена мечта!

Да бъда пак щастлива,
да обичам и да ме обичат,
да има кой да ме държи за ръка
и да ми показва какво е любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...