Самота
Липсва ми любовта,
накъде без нея да вървя?
Отново в тъмнината съм сама,
прегърни ме и дай ми светлина!
От самота сърцето ме боли,
очите ми пресъхнаха от сълзи!
Силна бях, а предавам се сега,
за мен затворена е вратата към обичта!
Щастливи усмивки покрай мен,
а моята изчезна в онзи ден!
Деня, във който останах пак сама
с една единствена мечта!
Да бъда пак щастлива,
да обичам и да ме обичат,
да има кой да ме държи за ръка
и да ми показва какво е любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
