27 дек. 2009 г., 14:27

Самота

973 0 0

Липсва ми любовта,
накъде без нея да вървя?
Отново в тъмнината съм сама,
прегърни ме и дай ми светлина!

От самота сърцето ме боли,
очите ми пресъхнаха от сълзи!
Силна бях, а предавам се сега,
за мен затворена е вратата към обичта!

Щастливи усмивки покрай мен,
а моята изчезна в онзи ден!
Деня, във който останах пак сама
с една единствена мечта!

Да бъда пак щастлива,
да обичам и да ме обичат,
да има кой да ме държи за ръка
и да ми показва какво е любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...