28 nov 2006, 18:49

Самота

Poesía

2K 0 21

Най страшно е
когато дойдеш нощем
Неканена.
Така омразна

Изпълваш стаята
с проклета грешност
И вихриш се
с открита пазва

В очите ми откриваш мъка
От нея пиеш ненаситно
От устните ми стон изтръгваш
А аз не мога да те ритна

Танцуваш.
И заставяш ме да гледам
Извивките ти-
грозни и сферични

Докато тихо и едва
простена
Не мога САМОТА
да те обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Пимпи (Нелла Хаджимажорева)

Аууу, идеята да я ритнеш много ми хареса!!!

2007-10-09T20:17:04+03:00
RiKiTa (Виктория)

Хубаво стихче даже много хубаво

2007-04-25T19:24:41+03:00
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Със всичко сe свиква, само със САМОТАТА... НE! 6 !

2007-02-21T21:00:11+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

много споделена самота при теб,дано да е само при лирическата

2007-01-22T09:37:01+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Току-що се прибрах в София и отново си го препрочетох. Напълно се присъединявам Сияна и към Гергана! Поздравявам те още веднъж за този стих! Много е образен и истински!

2006-12-01T20:00:57+02:00