Nov 28, 2006, 6:49 PM

Самота

Poetry

2K 0 21

Най страшно е
когато дойдеш нощем
Неканена.
Така омразна

Изпълваш стаята
с проклета грешност
И вихриш се
с открита пазва

В очите ми откриваш мъка
От нея пиеш ненаситно
От устните ми стон изтръгваш
А аз не мога да те ритна

Танцуваш.
И заставяш ме да гледам
Извивките ти-
грозни и сферични

Докато тихо и едва
простена
Не мога САМОТА
да те обичам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Пимпи (Нелла Хаджимажорева)

Аууу, идеята да я ритнеш много ми хареса!!!

2007-10-09T20:17:04+03:00
RiKiTa (Виктория)

Хубаво стихче даже много хубаво

2007-04-25T19:24:41+03:00
ivaylo1959 (Ивайло Атанасов)

Със всичко сe свиква, само със САМОТАТА... НE! 6 !

2007-02-21T21:00:11+02:00
ЧАР (Чавдар Кунчев)

много споделена самота при теб,дано да е само при лирическата

2007-01-22T09:37:01+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Току-що се прибрах в София и отново си го препрочетох. Напълно се присъединявам Сияна и към Гергана! Поздравявам те още веднъж за този стих! Много е образен и истински!

2006-12-01T20:00:57+02:00