23 feb 2009, 10:08

Самота 

  Poesía » De amor
808 0 3

 

 

                          САМОТА

Когато всичките парчета са събрани

и аз съм тук, макар и полужива...

тогава идваш Ти - да заличиш останалите рани

от таз любов неискрено красива.

Ти пак си тук, до мене... силна...

Ти пак си тук, готова да ме приютиш

в прегръдката си топла, мила...

Аз идвам, но в ръцете ти боли...!

Но Ти си тук и само тебе имам...

безкрайна спътнице на Любовта...

и носиш спомените, неговото име,

но аз ще те наричам... Самота!

© Христина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Стиха ти е разхвърлян и образа на смотата не е изграден добре
    Ако го пооправиш,може да стане по-добър
  • да но не сме на 13 и "прости ми" ако се изразявам прекалено простичко за вкуса ти.Не държа да мина метър при тебе
  • оригинално ... ако бях на 13 и ти на толкова
    и бяхме прочели в живота си само ... народни приказки на еди какви си народи ... тц ... и тогава не минава метър при мене ...
Propuestas
: ??:??