Самота
САМОТА
Когато всичките парчета са събрани
и аз съм тук, макар и полужива...
тогава идваш Ти - да заличиш останалите рани
от таз любов неискрено красива.
Ти пак си тук, до мене... силна...
Ти пак си тук, готова да ме приютиш
в прегръдката си топла, мила...
Аз идвам, но в ръцете ти боли...!
Но Ти си тук и само тебе имам...
безкрайна спътнице на Любовта...
и носиш спомените, неговото име,
но аз ще те наричам... Самота!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христина Георгиева Все права защищены